Начало > Преведени от Internet > Защо е важно да бъдеш отговорен?

Защо е важно да бъдеш отговорен?

От: http://www.eruptingmind.com/define-responsibility/

Превод: Aseas Roa

За да имаш увереност и да бъдеш изпълнен от щастие е важно да имаш контрол върху живота си.

Но за да изпиташ този контрол, първо трябва да признаеш, че си 100% отговорен за действията и постигането на целите си.

Без значение дали търсиш подходящ университет или искаш да станеш парашутист, ти си в състояние да вземеш съдбата си в своите ръце. Ти и само ти.

Как определяш отговорността?

Нека разгледаме няколко примера за да можеш по-лесно да разбереш какво точно означава това да бъдеш отговорен за живота си.

* Аз съм отговорен за постигането на моите желания и цели.

* Аз съм отговорен за своя избор и действия.

* Аз съм отговорен за поведението си към другите хора.

* Аз съм отговорен за начина по който подреждам времето си.

* Аз съм отговорен за личното си щастие.

* Аз съм отговорен за повишаването на самочувствието си.

* Аз съм отговорен за живота си такъв, какъвто е.

“Характерът на наблюдателя”

Както можеш да видиш, отговорността към себе си означава да имаш проактивна нагласа. Това означава да отидеш и да направиш нещата да се случват.

Повечето от хората обаче имат обратната нагласа. Нещо, което аз наричам “Характерът на наблюдателя”

Вместо активно да вземат участие, тези хора изчакват нещата да се случат с тях, или някой друг да ги направи вместо тях. С други думи, те реагират пасивно на живота.

Гледането на телевизия изиграва голяма роля в образуването на характерът на наблюдателя. Причината за това е проста. Когато отделяш много време на гледането на телевизия, това те тренира да седиш и да наблюдаваш нещата, вместо да въздействаш на тях.

Добър пример на това може да се види когато навън се случи произшествие. Някои хора веднага ще се спуснат да помагат, докато другите ще спрат, ще гледат и няма да направят нищо. Знам това от личен опит.

Веднъж, когато влизах в магазина, един възрастен човек падна на земята. Въпреки, че бях далече и не можех веднага да направя първа помощ, когато забелязах няколко хора стоящи там и просто гледащи човека, реших да отида там и да помогна. За щастие докато стигна там, други хора вече му помагаха.

Това просто показва как хората, които вземат отговорност за живота си отиват на мястото и правят нещата. Докато другите, на които не им достига отговорност просто седят и гледат отстрани, очаквайки някой или нещо да го направи вместо тях.

Отговорен ли си за абсолютно всичко?

Когато казвам, че трябва да поемаш отговорност за живота си и щастието си, не искам да кажа, че човек никога не изпада в инциденти по вина на другите, или това, че човек е отговорен за всичко, което може да му се случи.

Ти имаш контрол върху някои неща, а върху други не. Ако държиш себе си отговорен за нещата извън твоята зона на контрол, тогава държиш самочувствието си в риск.

Подобно на това, ако отказваш да поемеш отговорност за нещата, които се намират в твоята зона на контрол, отново подлагаш на риск самочувствието си.

Истинската отговорност означава да познаваш разликата между нещата върху които имаш контрол, и тези върху които нямаш.

Очевидно е кой е отговорен

Толкова е лесно да се види кои са тези, които са отговорни за себе си, и тези, които не са. Отговорността към себе си се изразява в проактивен подход в работата и живота, докато липсата на отговорност се изразява като характер на наблюдателя.

Когато възникне проблем, отговорните хора се интересуват от това, което могат да направят. Те не се страхуват да действат, защото разбират, че всяко действие, което направят или не, е важно, и има истински последствия в света.

Очевидно е кой не е отговорен

Обратното, хората без отговорност често чувстват, че техните действия не биха били от някакво значение, затова те не взимат участие въобще.

Вместо да направят така, че гласа им да се чуе и да се забележи присъствието им, те седят някъде там встрани с идеята, че не са достатъчно стойностни за да бъдат в светлините на прожекторите.

За съжаление, ако те не се променят, ще стоят там до края на живота си. В сенките, наблюдавайки тези под прожекторите.

 

Цикълът на отговорността

Отговорността към себе си и проактивният подход към живота към който води, са основният компонент  в изграждането, поддържането и подсилването в пълна степен на самочувствието.

Това е самоподсилващ се цикъл, в който колкото по-отговорен ставаш, толкова по-голямо самочувствие привличаш. Това от своя страна увеличава нивото ти на отговорност още повече.

Но и обратното е също вярно. Ако ти липсва отговорност и приемаш “Характерът на наблюдателя” като никога не вземаш участие или не даваш гласа ти да се чуе, тогава твоето самочувствие страда в резултат на това.

Ти си Важен!

Така че, запомни – действията, които предприемаш в света имат много истински и важни последствия. Не само за теб, а също и за другите хора.

Ти не си просто някое безмозъчно тяло на този сят, така че изправи се, вземи действие и накарай гласа ти да се чуе!

 

“Никой няма да дойде да те спаси, да направи живота ти правилен за теб, и да реши проблемите ти вместо теб. Ако ти не направиш нещо сега, тогава просто нищо няма да се промени.”

Упражнение: Довърши изреченията

Довърши изреченията за да разбереш колко добре си разбрал значението на отговорността.

Отговорността към себе си означава за мен…

Ако поема отговорност за моят собствен живот, това ще означава…

Когато избягвам отговорността…

Ако поема повече отговорност за връзките и отношенията си с хората…

Мога да стана по-отговорен човек като…

  1. август 15, 2010 в 7:35 am | #1

    Aseas Roa, много хубави статии за отговорността!
    Често мои познати са ми споделяли точно това – че се чувстват като наблюдатели на живота си. На моменти и аз съм се чувствала така.
    Наистина много хорат имат нагласа на чакане, те все очакват нещо или някой да се появи, за да оправи живота им.
    Но не осъзнават, че така сами се отписват. Живеят, а не участват в живота си. Затова и те са склонни да развият зависимост към нещо външно – някой човек, някаква работа или нещо, с което да се идентифицират.
    Такива хора все се оплакват, че животът им е скучен или че няма време и т.н. и се надяват някой от околните или държавата да направи промяната.
    И аз мисля, че когато човек осъзнае, че е ВАЖЕН и нещата зависят от него, може да промени тотално живота си, да се превърне от пионка – в лидер.
    Разбира се, за да променим нагласата си, ще ни трябва време.
    Затова ако ни е трудно да приемем, че нещата зависят от нас, можем да направим както ни съветва Сюзън Джефърс в “Освободи се от страха”.
    Тя казва да присъстваме 100% във всеки момент, а не мисълта ни да е на друго място и да действаме “така сякаш” нещата зависят от нас, докато постепенно започнем да навлизаме в новата си роля. :)

  2. август 15, 2010 в 3:59 pm | #2

    Точно така. Харесват ми нещата, които е написал този автор, а дори не знам кой е. Прости и разбираеми като детска приказка, и важни като живота.

    Повечето хора са безотговорни към себе си, затова ги наричат овце. Включвам себе си в това число. Затова имам желание нещата да се променят.

    Защо? Защото това е чувството на живота. Усещането, че се случва нещо, че нещо се променя, и ти си в основата. Усещането за контрол.

  3. септември 28, 2010 в 4:13 pm | #3

    Казвате (и двамата), че сте имали моменти, когато сте били безотговорни към себе си, били сте “наблюдатели” на живота си. И аз имах такива моменти, но МНОГО се радвам, че са зад гърба ми. Подкрепям автора, че отговорност = контрол, абсолютно. Обаче на хората им е по-лесно да се крият зад някаква друга причина…

    Слагам линк към една моя статия точно по тази тема, ако прецениш го изтрий: “Коренът на всички проблеми” , http://kadebg.com/2010/09/16/korenyt-na-vsichki-problemi/

  4. септември 28, 2010 в 10:07 pm | #4

    Другата причина може да е инстинкт, егоизъм, заблуда, невежество… цяла гама от причини за едно и също нещо. Какво да се прави, пътят е осеян с тръни :)

  5. септември 29, 2010 в 9:02 am | #5

    Не, имах предвид че се крият за друг “виновник” – държавата, работодателят, съдбата. А го правят, защото е по-лесно да си кажеш “нищо не зависи от мен, ще се оставя течението да ме носи” – и ако нещо в живота ти не е наред, просто свиваш рамене. Много е лесно така, само да мрънкаш и да не правиш нищо :)

  6. септември 29, 2010 в 12:59 pm | #6

    Говориш за нашите родители. Поне тук в България те наистина не са получили съдействие от държавата и са били многократно ограбвани от нея. Затова са негативно настроени към нея, и ако ти беше на тяхно място – щеше да си същата. Според мен те мислят, че са безполезни, а това състояние е изключително пагубно за всеки.
    Има и други, които са наистина безполезни и даже вредни, а дори не го осъзнават. Има много подли хора :)

  7. септември 29, 2010 в 1:18 pm | #7

    Нямах предвид предното поколение. Не мисля, че може всички от предното поколение да се сложат под общ знаменател.

    А аз съм на мнение, че никой не дължи нищо на никого. Нито ти на мен, нито аз на теб, нито държава или работодателя на мен. Всеки получава само това, което си извоюва.

  8. септември 30, 2010 в 2:04 am | #8

    По принцип е така. Само не ми харесва много момента с воюването

  9. септември 30, 2010 в 8:53 am | #9

    Радо, и на мен не ми харесва, обаче такава е действителността. Хората, на които мога аз да разчитам 100%, са … *брои наум* … ммммм… един. Аз.

    Погледни и тук, ако имаш време: http://najejeno.blogspot.com/2010/09/4.html

  10. септември 30, 2010 в 11:41 pm | #10

    Да, да… хубаво са го написали

  11. Мила Попова
    ноември 9, 2010 в 5:13 pm | #11

    Ха-ха, много ми е смешно като си говорим за горките ни родители в държавата-мащеха. Моите двама родители в една и съща държава-мащеха след като се разделиха направиха различни неща- този, който продължи да хули държавата-нищо, другия- стана милионер.Боже, нека да имам повече от гените на втория!:)

  12. май 18, 2011 в 7:02 pm | #12

    Супер статия :) )) За първи път влизам тук и искам само да ви поздарвя за труда- яко местенце сте си спретнали тук и с удоволствие ще наминавам по често :) )

  13. май 23, 2011 в 8:49 pm | #13

    Здравейте и от мен. Поздрави за хубавата статия- отдавна не бях чел нещо хубаво по темата. Продължавайте в същия дух :) )

  1. октомври 25, 2010 в 9:15 am | #1

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.